"Базовият проблем на капитализма се решава само с базов доход за всички. Няма друг социално-икономически модел, който може да удовлетвори едновременно човешките права и пазарните потребности на капиталистите!"
Тони Баждаров
Днес, 6-ти май, е Денят на храбростта и Българската армия. Отбраната на страната ни никога няма да намали своето значение, докато съществува световното противостояние. Държавният и народен суверенитет е свързан с модерна, високо образована и духовно мотивирана българска армия под контрола на гражданството.
Честит празник!
Честит Имен ден и на всички, носещи името на Св. Георги Победоносец!
Днес, 4-ти май, се навършват 72 години от рождението на Георги Аспарухов - Гунди, символът на истинския български спорт, футболистът, обичан от целия народ.
Неговото спортсменство, усмивката на лицето му, интелигентният поглед върху играта и човешкото му поведение извън спорта остават за пример на всяко следващо поколение български спортисти и младежи. Разказите за него не бива да спират.
Роден е в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г. През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).
Редовно участвал в националния ни отбор, той е българинът вкарал гол на „А“ отбора на Англия на Уембли, когато Англия е актуален световен шампион.
През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.
На 21 май 2014 година, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.
За сравнение ще дадем пример с швейцарската директна демокрация – според Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138: 100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива
и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция
100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект.
За факултативните (т.е. незадължителни) референдуми тази бройка е 50 000 души с право на глас или осем кантона, направили предложение в рамките на 100 дни на официалното публикуване на акта. За сравнение – в България се изискват 200 000 подписа (Чл. 10, ал. 1, т. 5 - Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права).
Нещо повече, правото на гражданите да участват пряко в държавната и местната власти в Швейцария е гарантирано не от отделен закон, а като право, заложено по Конституция. И, забележете: в Дял четвърти – „Народ и кантони” има различни видове референдуми, в това число и задължителни:
Задължителните референдуми са за въпроси, ясно регламентирани в конституцията или в законите, по които властите нямат избор – задължени са да ги подложат на референдум. На държавно ниво такива въпроси са например промените в конституцията и членството в международни организации. (В немското право, например, е предвидено задължително провеждане на референдум при приемане на нова конституция на Обединена Германия).
Вторият вид са така наречените инициативи. Това е възможността гражданите да предложат конституционна или законодателна промяна. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 хиляди подписа. Ако успеят да го направят, държавата е длъжна да организира референдум. За инициативите на кантонално и общинско равнище, се изискват по-малко подписи – пропорционално на броя на населението. В община Кьониц, например, се изискват 2000, а в община Берн – 5000 подписа. Примери за такива инициативи на национално равнище са референдумите за имиграцията и за златото, а на кантонално например референдум за автомобилния данък.
Ако инициативата ти дава възможност да предложиш нова идея, третата разновидност референдуми дава на гражданите силата да оспорят всяко, вече взето решение на парламента или другите органи на властта. Като за това вече се изискват по-малко подписи – само 50 хиляди на национално равнище, събрани в рамките на 100 дни след публикуването на оспорваното решение. За Кьониц се изискват само 500 подписа. Този вид референдум е нещо като вето, което, ако не ги отмени, най-малкото може да отложи влизането в сила на властовите решения, поради което се оприличава на спирачка, натисната от избирателите. Пример е референдумът от май 2014-та, с който е отменено взетото преди това от парламента решение за закупуване на нови бойни самолети за швейцарската армия.
Общонационалният референдум е една от основните и най-разпространени форми на гражданско участие в законодателния процес. Той се провежда на територията на цялата страна. Общонационален референдум предвиждат законодателствата на повечето от развити европейски държави. Предмет на този вид референдум могат да бъдат въпроси от общодържавно значение като например:
• приемане на нова конституция (Германия, Австрия и Швейцария);
• промяна в конституцията (Испания, Швейцария, Австрия);
• ратифицирането на международен договор, който влияе върху функционирането на държавните институции (Франция);
• промяна в организацията на публичните власти (Франция);
• ратифициране на международен договор за присъединяване към организации за колективна сигурност или към супранационални общности (т.е обединение на държави или федерално държ. устройство) (Швейцария);
• приемане или изменение на закони (Швейцария, Австрия) и др. Още тук.
"Едно е сигурно: споменаването на цар Симеон ІІ в литургичната ектения като “христолюбив цар на българите” наред с “правителствующия Синклит”, прието от Синода на Българската православна Църква, е напълно нелепо. То представлява исторически и юридически кич, а уврежда и самата същност на литургията за вярващите, защото по време на служба трябва да се произнасят само безспорно точни формули. Така че царят е цар, но не “на българите“. Не и докато я има сегашната Република, на която той се явява гражданин." Продължението тук.
Повечето от парите у нас са създадени от банките, когато те дават заеми. Единственият начин да има допълнителни пари в икономиката е да се вземат назаем от банките, оставяйки всичко в капана под планината от личен дълг и ипотеки.
Проблемът:
1. Банките създават нови пари, когато хората влизат в дългове.
Когато се вземе заем се създават нови пари. Тъй като хората заемат повече, повече пари се вливат в икономиката. Цялото допълнително харчене на тези новосъздадени парични средства оставят хората с впечатлението, че икономиката се развива добре, което ги насърчава да се заемат още повече. Както дълга върви нагоре, така и сумата на парите също се увеличава.
2. За всеки лев в обращение, има един лев дълг.
Тъй като банките създават парите, когато хората вземат назаем, за всеки лев от парите в икономиката ще има един лев дълг. Ако имате 100 лева в банковата си сметка, някой друг трябва да бъде натоварен със 100 лева в дългове. В цялата икономика ще има толкова дългове, колкото са парите.
3. Ако искаме повече пари в икономиката, ние трябва да задлъжнеем още повече.
Ако имаме нужда да увеличим парите в икономиката - например, по време на рецесия - тогава ние трябва да задлъжнеем още към банките. Ето защо правителството отчаяно иска от банките да кредитират отново: ако банките започнат да раздават повече заеми, те ще създадат повече нови пари в процеса, и хората, които ги вземат на заем ще изхарчат тази нови пари в икономиката.
Но ако финансовата криза е причинена от хора, които имат твърде много дългове, как може решението да е хората да поемат още дългове?
4. Ако се опитаме да изплатим дълговете, тогава парите ще изчезнат.
Когато изплащате дълговете си, парите, които напускат банковата ви сметка не отиват при някой друг - те просто изчезват. Това е така, защото погасяването на заема просто е обратния процес на създаването на парите: банките създават парите, когато се правят нови заеми и ефективно "унищожават" парите, когато се изплащат заемите.
Така че, когато много хора се опитват да платят дълговете си по едно и също време, парите изчезват от икономиката. Като резултат от това имаме забавяне, с по-малко пари и по-малко ново харчене от заеми. Когато това се случи, то е като източване на маслото от двигателя на колата: много скоро, всичко спира да работи.
Това означава, че е почти невъзможно да се намалят дълговете ни без да се причинява рецесия. И вие лично можете да изплатите дълговете си само с помощта на парите, които са създадени, когато някой друг влезе в дълг. Това създава капан на дълга, в който с течение на времето нивото на лична задлъжнялост в икономиката трябва да продължи да се увеличава.
Има едно единствено решение за прекъсването на този дългогодишен омагьосан кръг. Създаване на пари от държавата и инвестирането им директно в гражданите без посредничеството на банките и без да се влиза в дълг. Следете за решенията тук.
Докторите убиват поединично, а икономистите и финансистите са масови убийци чрез политиката на държавите...
Как стожерите на статуквото предлагат да създадем доходи за издръжката на децата, пенсионерите и съкратените от работа на пазара на труда?! Единственото хуманно и пазарно решение е Базов доход за всички - хората имат човешки права и смисълът от съществуването на държавите е в тяхното реално гарантиране, а човешки права без Базов доход за всички са чиста измама. От друга страна, единствената форма на свободен пазар това е Базовият доход за всички. Да чуем сега "експертите"-философи!
"Пролетта пукна и Синодът на Българската православна църква взе решение да се поменава Царя в богослужението. Не задължително, но препоръчително. Няма нищо лошо в това, но защо точно сега го реши Синодът? Царят съществува на политическата сцена, откакто е мипоромазан (или не е миропомазан – че висшите духовници и в това не са единодушни). А възможността пък да бъде споменаван в богослужението, без държавната репресия да се стовари върху църквата, съществува през последните повече от 25 години. Тогава защо така изведнъж… го споменахме? Злите езици назовават най-различни причини – външнополитически, вътрешнополитически, църковнополитически. Но аз предпочитам да мисля, че е от любов. Сърцето си има доводи, които разумът не познава, както е казал Паскал." Още тук.
Обяснението на проф.Янакиев заслужава да се види: http://bnt.bg/part-of-show/bpts-za-simeon-sakskoburgotski-i-da-rzhavnostta
За 25 години управлението на държавата доказа, че е неспособно да ангажира хората със смислена работа, от която да печелят и да живеят добре. Предприемачеството има нужда от свобода, а държавата има нужда от контрол. Време е гражданите да се ангажират с това, елитите доказано не могат. Въпросът е кога народът-суверен ще го поиска? Колко живи овце трябва да останат, за да се събудят останалите?
Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.
Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в “експертите”, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.
Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.
Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.
После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.
Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.
Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?
Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.
Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.
Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.
Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.
Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.
Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата.
Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?
Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.
Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.
Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.
На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?
Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.
Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи “по втория начин”.
Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите. По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.
Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието “минимална работна заплата”. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.
За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?
Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.
В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и тук, на нашия сайт.
Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум
Редакция: БСДД
