На 8 ноември 1204 година цар Калоян е коронясан с тържествена церемония в българската столица - Търново. Кардинал Лъв е изпратен от папа Инокентий III при българския цар за да му донесе кралска корона и скиптър. Архиепископ Василий е провъзгласен за "примас на Българската църква", а Калоян е коронясан за крал.

На тържествената церемония кардиналът освен короната и скиптъра връчва на българския цар папско писмо за кралско достойнство, знаме с образа на свети апостол Петър и позволение да сече пари със своя образ. Преди да влезе на българска територия Лъв е задържан в Белград по заповед на унгарския крал Емерих (Имре) - действие, свързано с българо-унгарския спор за област Белград и Браничево. В спора папата подкрепя българската страна.

Международното утвърждаване титула на българския владетел, при което кардиналът от името на папа Инокентий III е провъзгласил Калоян за крал (Rex Wallahorum et Bulgarorum), като му дава корона и скиптър е напълно легитимен акт в средновековна Европа, от който се спешно се нуждаела младата държава за да устои на изпитанията на времето.