Време е, освен чрез "усилията" на Европейската комисия, българското правителство също открито да поиска цени на газа, които да освободят българското общество в предприемаческите инициативи и личното потребление.

Това преминава през пълно разсекретяване на заробващите договори и прозрачност в бъдещите търговски взаимоотношения, що се касае до ползването на публични средства или сделки от името на държавата, чиито суверен по Конституция е Българският народ.

Изграждането на интерконекторни газови връзки със съседите не е достатъчна мярка и само създава допълнитекни предпоставки за корупция с техните своеобразни "митници" - капацитетите за презграничен пренос. Идеята за нещо, наречено с краткото, но всъщност сложно име "хъб" се оказа откровена глупост и няма начин да се осъществи.

Затова е време за дебат относно изграждане на терминал за регазификация на втечнен газ в останалите държавни части в пристанищата на Варна или Бургас и спиране с лъжите за това, че танкери-газовози не могат да преминават през турските проливи. Това твърдение обслужва единствено чужди, небългарски интереси.

Нима нямаме "прекрасни" отношения с Вашингтон, за да поискаме съдействие, ако "някой съсед" смята да пречи на нашата енергийна независимост?