Днес, 5-ти април, отбелязваме 158 години от рождението на първия суверен на новата българска държава след Освобождението през 1878-ма година. 

За Княз на Княжество България, Александър Батенберг, е избран от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема новата държава в ръцете си. 

По време на неговото управление (1885) се случва най-значимото, изцяло българско политическо и обществено действие - прокламирането и осъществяването на Съединението между Източна Румелия и Княжество България. 

Заради смелостта си да отстоява българския национален интерес си навлича гнева на Русия и тя започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. 

Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.

Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция от апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I в центъра на София. Продължение.