Пълен провал на политиките за насърчаване на #заетостта у нас. Създаване на никому ненужни работни места. Пълна липса на реализация след приключване на програмите. Уникално разхищение на публични средства, вероятно недостигнали в пълна цялост до хората, за които са били предназначени. 

Кому е нужно това? Кой още ще повтаря мантрата за хипотетичното разкриване на#работни места?

Следващите стъпки вече са неизбежни. За всички. Справедливо разпределение и инвестиране на Националния доход от Брутния вътрешен продукт в българските граждани за покриване на базови нужди - #Базов доход. Подкрепено от нова политическа система на Българска #директна демокрация и нова основа,#Енергийна икономика, за стимулиране на реалното, а не субсидирано (изкривено)#предприемачество.

Според икономистите на #МВФ когато делът на доходите на най-богатите 20% от населението се увеличава с един процентен пункт, то растежът на БВП се покачва едва с 0,08 процентни пункта, което предполага, че "ползата от това не е голяма". В същото време увеличение с един процентен пункт при доходите на най-бедните 20% от населението води до 0,38 на сто увеличение на растежа. Красноречиво, нали? И то от МВФ!!!

Времето дойде! Присъединете се на www.budd.bg/take-action

https://www.imf.org/external/pubs/ft/sdn/2015/sdn1513.pdf
http://banks.dir.bg/news.php?id=19398080

Държавата намери работа на 50 хил. срещу 1.5 млрд. лв.
Субсидирането на работни места от държавата е скъпо и неефективно. Срещу 1.5 млрд. лв. за 9 г. заетостта се е увеличила с 2.3% или около 50 хил. души.

Това става ясно и от първото по рода си изследване на социалното министерство за ефекта от похарчените държавни пари за заетост, цитирано от в. "Сега". 

Простите сметки показват, че всеки намерил работа по програмите струва на държавата 30 хил. лв. за 9 г. или 3330 лв. средно на година.

По данни на националната статистика в края 2011 г. заетите са близо 2.3 млн. души, а коефициентът на заетост е 46.6%.

Проучването е правено сред 1000 работодатели и безработни, участвали в мерките през 2011 г., за да се види каква е реализацията им на пазара на труда три години по-късно. Пълното проучване все още не е публикувано, съобщава вестникът. 

Не са по-оптимистични и резултатите за програмите, действали в една конкретна година - 2011 г. Около половината от преминалите през мерки за субсидирана заетост не са успели да си намерят работа след приключването им. Относително високият дял на успелите - над 50% - се дължи основно на мерките за младежите до 29 г. - при тях успеваемостта е над 80%. 

Въпреки отчайващите резултати изводите на социалното министерство са по-скоро с положителен знак. Според ведомството записаните в програми са имали около 60% по-голям шанс да си намерят работа в сравнение с хора, които не са били включени в мерките. През 2011 г. бюджетът на националния план е бил 57.5 млн. лв. (за тази година е 73 млн. лв.). 

Най-ефективни се оказват програмите за младите, а колкото по-възрастни са участниците, толкова шансът им да си намерят работа след това става по-малък. Висшистите се реализират около два пъти по-лесно в сравнение с хората с основно и по-ниско образование. 

Най-голям е нетният ефект на програмите "Старт на кариерата" - за млади хора без опит, но с образование, следвана от "Помощ за пенсиониране", предоставяща работа на хора, на които не им стига до година стаж или възраст.