Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с датата 27 ноември, когато през 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор.

Фокус: Проф. Павлов, на 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор, каква е историческата картина по време на тези събития?
Пламен Павлов: Ньойският договор е следствие от нашето поражение в Първата световна война. Както казваше един български генерал след това в една своя книга: „Ние бяхме победени, без да бъдем бити“. България претърпя поражение в резултат не толкова на собственото си участие, колкото на катастрофата, която сполетя Централните сили и в резултат на това, че глобалната политика просто беше в наша вреда. Разбира се, могат да се търсят виновници за тази катастрофа и всичко, което се случи, но самото политическо развитие на Европа и на света от края на 19 век нататък до войната включително тласкаше България по този път. Не искам да ставам адвокат нито на цар Фердинанд, нито на Васил Радославов, нито на другите политици, които са взимали решенията в онзи период от българската история, но те наистина са нямали особен избор. Можем, разбира се, да бъдем критични към тяхната отстъпчивост пред външни фактори и тяхното неумение да бранят българските интереси във всеки конкретен момент. Това личи много в Първата световна война. Искам отново да напомня за книгите на Красимир Узунов „Каймакъ-Чаланъ“ том първи и „Епопеята на Добруджа“ том първи, където вашите любознателни читатели могат да видят как се развива самата война, какви са действията на българското военно командване, но какви са и грешките на нашите политици, до каква степен са лоялни към нас нашите съюзници най-вече Германия. Така или иначе България приключи своето участие в Първата световна война с поражение. Тя стана жертва на един международен подход на победителите, който беше и е бил във висша степен несправедлив. Това е усетено тогава и от цялото световно обществено мнение. За това предупреждава и тогавашният американски президент Удроу Уилсън, но тогава нито САЩ имат тази тежест, която имат днес, нито пък духовете в Европа и особено на управляващите елити са на равнище. Стига се до един крайно несправедлив мир и с България, и с Германия, и с Австро-Унгария. По отношение на Османската империя мирът в крайна сметка сложи край на безчовечна система, която роди геноцида над арменците, над сирийците, включително и над българите. Последствията, за които толкова плаче в момента г-н Ердоган, който не иска да признава договорите от световната война, мисля ,че те дадоха позитивен ефект. Дадоха възможност и на арабската нация да се развива самостоятелно, на други покорени от Османската империя народи да потеглят по своя път, включително на арменците и кюрдите, нещо което за съжаление после беше пропиляно. Ако се върнем на самата събитийна рамка, когато се сключва Ньойският договор, той лишава България от нейни изконни земи. Лишава България на първо място от Македония и от Беломорието. Днес обикновено, когато се говори за Ньойския договор се казва, че са загубени Западните покрайнини и излаза на Бяло море, но забравяме всъщност, че най-голямата загуба е Македония. По време на войната Македония в голямата си част беше под българско управление. Не бива да забравяме в никакъв случай Поморавието. В последните може би 60-70 години в България почти не се говори за земите на север от Македония, т.е. Ниш, Лесковац, Зайчар – една голяма територия почти колкото Македония, която исторически повече от 1000 години винаги е била българска и населена с българи. Там днес са протекли жестоки процеси на сърбизация, на унищожаване на българското самосъзнание, на подменяне на историческата истина. Не бива да забравяме, че на север от Македония имаме още един аналог на Македония – една голяма българска историческа област, която напълно беше загубена след Първата световна война, макар че по времето на войната голяма част от нея беше под български контрол. Там образователната система и редица други неща показаха, че това население започва да си връща българското самосъзнание. Апелирам да не се вторачваме само в Западните покрайнини, които на мен също ми е голяма болка, че не са в България, но че ние на практика губим с изхода от войната и грабителския Ньойски договор цялата историческа територия, която изконно е българска от самата поява на българската държавност на Балканите. 
Фокус: Какви са последиците за България след Ньойския мирен договор?
Пламен Павлов: Отново бих искал да апелирам към това да не се вторачваме към конкретните текстове на договора. Те са много унизителни и оскърбителни. Кощунствени в някои отношения. Освен огромните репарации, които трябва да плащаме на нашите така наречени "победители", нашите съседи, особено Кралството на сърби, хървати и словенци или бъдещата от 1929 г. Югославия, не само че наказателно взема така наречените Западни покрайнини, т.е. общините на Цариброд и Босилеград, села в Кулско, също така и Струмица, която днес е в Република Македония и някои други корекции по границата. Тази промяна е абсолютно немотивирана по никакви неразумни причини, просто се цели да се нанесе на България още един удар и освен това да бъдат държани в шах такива важни градове като столицата София и Кюстендил. Никаква икономическа, камо ли пък политическа или етническа целесъобразност и смисъл няма в предаването на тези земи в победителката Сърбия. Освен огромните репарации в милиарди франкове, ние сме задължени от клаузите на Ньой да даваме пернишки въглища, едър рогат добитък. Стига се до издребняване България да е длъжна да снабдява Югославия с елитни породи бикове и какви ли не неща. Това е просто един грабеж, не може да бъде в никакъв случай смятано за справедлив договор, още повече, че апелите на американския президент Уилсън да се спазват правата и на победените. Да се спазва някаква обективност спрямо населението – всичко води към нова война. Неслучайно френският журналисти Анри Пози твърде скоро след това каза, че войната ще се завърне. Той посещава Югославия и там с гордост му показват какви репресии вършат над българите особено в Македония. Той като един честен и обективен човек мисли, че такъв подход е убийствен и ще доведе до разпалване на конфликта и наистина води до Втората световна война. Колкото и да обвиняваме режимите на Хитлер и Сталин за Втората световна война, никой не иска да ги защитава, огромна вина имат и победители в Първата световна война, които наложиха на Европа и особено на България един крайно несправедлив и унизителен мир. Вече що се отнася до конкретните клаузи на договора, те са разбира се, много неблагоприятни за България. Това са гигантски плащания и то във времена на финансова депресия, на криза и редуващи се икономически трудности. Освен това според клаузите ние нямаме право да имаме редовна армия, трябва да минем на доброволческа армия. Тя е ограничена изключително много. Ние сме лишени в правото да имаме авиация, танкове, т.е. ние сме оставени на произвола на съдбата и нашите съседи, които без изключение са отнели български земи, неслучайно намират основа България да е просто в един перманентен капан. Тук чест прави чест на българските правителства особено на Андрей Ляпчев, че постепенно намира начин да излезе от изолацията България. Много голяма е заслугата на Георги Кьосеиванов по-късно и разбира се, на цар Борис III. Междувоенния период между първата и втората световна война, когато България не само е унизена и е лишена от отбранителни способности нашите политици независимо от едни или други техни грешки, намират независимо от тлеещите граждански конфликти и разрушителната дейност на Комунистическата партия, нашият тогавашен елит намира сили да постепенно да изведе България от изолацията, да възстанови армията и да подготви страната за едно устойчиво присъствие и на Балканите и в Европа. 
Фокус: Защо този договор много често е определян като договор – диктат?
Пламен Павлов: Той е определян като диктат съвсем основателно. Даже това е нещо повече от диктат, ако трябва да се търсят някакви степени. Той е едно наказание за една държава, която реално погледнато нито е виновник за войната, нито си поставя някакви грабителски цели спрямо своите съседи. Ние сме може би единствената държава в тогавашните два лагера – Антантата и Централните сили, която няма за цел да заграбва чужди територии, а се стреми да извърши своето национално обединение. Фактически нашият народ схваща войната като продължение на Балканските войни, макар че според мен поведението на нашите съюзници още в Първата балканска война говори за едно потенциално огнище на конфликт. Знаем, че още по време на Балканската война реално погледнато и сръбската, и гръцката армия позволяват на турските части да се изтеглят и да дойдат на източния фронт при Одрин. Избухването на Втората балканска война, толкова злощастна за нас, на практика е логично продължение на Първата. Що се отнася до войната от 1915 г., когато ние влизаме в Европейската война, неслучайно тя е наричана освободителна, а не грабителска. Това ,което се случи на България на Ньойския договор фактически българската страна реално погледнато има функцията само да изслуша и да приеме този наистина тежък диктат. Знаем тази история, че Александър Стамболийски чупи писалката си от притеснение. Той няма и особен избор, тъй като на практика целият свят е срещу нас. 
Фокус: Какви действия предприема българската дипломация по повод Ньойския мирен договор и за какво настоява тя?
Пламен Павлов: Пак ще се върна към Андрей Ляпчев – един голям български политик, незаслужено донякъде забравен, родом от Македония ,който за разлика от всеобщото униние, което настъпва в страната след Ньойската катастрофа казва, че все пак Европа е запазила българската държава, тъй като знаем и ни беше припомнено от книгите на Красимир Узунов, че през 1916 г. бъдещите победители изобщо обсъждат въпроса България напълно да бъде ликвидирана и разделена между съседите. Нашите политици между двете световни войни се опитват да излязат от наложената рамка на тежка изолация, на военни рестрикции. Ние нямаме право на наборна армия, ограничава се нейното количество изключително много. Освен това нямаме право на тежки оръжия, на танкове, на самолети. Ние оставяме във времето от преди Първата световна война в технологичен план. Въпреки всичко благодарение на българските правителства особено на Георги Кьосеиванов и на цар Борис III и на Андрей Ляпчев преди това успяваме постепенно да съкратим тези тежки репарации, да намерим режим на излизане от изолацията и в крайна сметка да възстановим армията си. Не съм краен и с някакви залитания, но ние в момента сме в някакви отношение като след Ньойския договор, ако не и по-зле и то при положение, че член на най-голямата военноотбранителна организация в света НАТО и на Европейския съюз, армията ни е оставена в момента на някакво жалко вегетиране. Възстановяването на нейните отбранителни способности за мен е приоритет номер 1. Не мога да приема хора от сегашното правителство в оставка и от предишни правителства да свързват военните разходи с пенсиите, със строителството на пътища и нещо друго. В крайна сметка във всички времена българската държава и в Средновековието и в Ново време винаги е имала приоритети и това са от една страна образованието и културата, от друга отбранителната способност. Надявам се, елитът, който в момента понесе тежък шамар от избирателя, който показа, че не вярва в голямата част от досегашните елити, да си направи съответните преоценки. Най-вече превъоръжаването на нашата армия и създаването на една може би неголяма, но достатъчно професионална и снабдена с най-модерно оръжие армия е задача номер едно. Тя не може да търпи никакво отлагане на фона на всички други популистки приказки и обяснения, които чуваме отляво и отдясно. Що се отнася до самото преодоляване на последиците мисля, че ние сме в дълг на нашите политици между двете световни войни. Това е обяснимо в по-недалечното минало. Тогава ръководната линия беше борбата на БКП, различни други процеси. Всъщност виждаме, че независимо от социалните трудности, независимо от тежката икономическа криза и то световна, българската политическа класа тогавашната при всичките й недостатъци намери начин в навечерието на Втората световна война ние да можем да бъдем в състояние да се защитим от външна агресия. 
Фокус: Каква е причината победителите от Първата световна война да не се вслушат в 14-те точки на американския президент Уилсън за договаряне на всеобщ мир в света?
Пламен Павлов: Това е голямата драма на човечеството, защото тези победители, главозамаяни от успехите си и потънали в своите плутократични виждания, особено Англия и Франция, за бъдещето на света наложиха на победените един изключително несправедлив режим на мирни договори, който потенциално водеше към нова война. Възможно е след стотици години, ако човечеството оцелее да се говори за световната война, тъй като между двете войни разстоянието в хронологически план е твърде малко. Като погледнем някои точки от типа на Китай, тя реално погледнато не е и спирала. Основните противниците са едни и същи. Така че това, което е предлагал Удроу Уилсън е била една платформа за намиране на относителен справедлив мир, за защита на малцинствата. Виждаме, че дори и серията от договори, които са сключени през 1918-1920 г. има точки за защита на правата на малцинствата, но когато става дума за българския въпрос, нито по отношение на Македония, нито по отношение на Западните покрайнини, а много често по отношение и на Южна Добруджа те не се спазват и започва един процес на насилствена асимилация, продължава терора. Даже има още по-уродливи измерения. Нищо от това ние не бива да забравяме и премълчаване, не да търсим реванш с късна дата, но тези исторически поуки от случилото се в резултат на Първата световна война, трябва да ги помним. Ни
Фокус: Как Ньойският мирен договор се отразява на по-нататъшното развитие на България?
Пламен Павлов: Ние и до днес сме орисани от последиците на Ньойския договор, даже и без да го разбираме. Нашата представа за българска територия е до голяма степен свързана с картата след 1940 г., когато успяха нашите дипломати и цар Борис III да си върнат Южна Добруджа. Ние не бива да забравяме, че ни беше отнета Македония, Западните покрайнини, загубихме Поморавието. Бяха нанесени много тежки поражения на чисто психологическия профил на българския народ. За съжаление в годините на демокрацията виждаме в нашия обществен и политически живот да се вихри същия нихилизъм. Всяка проява на търсене на историческа истина да се смята за национализъм, за мегаломания – не е така. Затова нашата политика към българите в чужбина, особено от близките страни трябва да бъде съобразена именно с несправедливия Ньойския диктат и изобщо с несправедливия изход от Първата световна война, който нанесе на българската държава и на българския народ много тежки травми. Крайно време е да намерим терапия да се излекуваме от тези травми. 
Деница КИТАНОВА

Всеки, който си мечтае за преразглеждането му не вижда реалните възможности за излизане и от третата национална катастрофа на България - демографската. 
Вече сме в 21-ви век и решение има - #Българска_директна_демокрация, безусловен #Базов_доход и нова #Енергийна_икономика.
Всичко това е БСДД. www.budd.bg