Едно интервю на Ивайло Станчев от 24 юни 2016г.

Г-н Неделчев, откъде дойде идеята ви за въвеждането безусловен базов доход в България?

• Ако трябва да сме съвсем точни, тази идея се е появила още преди няколкостотин години. Така че темата никак не е нова, но придоби ново измерение, след като в Швейцария бе проведен референдум по въпроса дали да бъде въведен базов доход за гражданите на конфедерацията. Искам обаче да обърна внимание на информационната кампания, защото без да се обясни ясно за какво точно става дума, няма как да очакваме ефективно гласуване. Това е типично за българските референдуми, но се видя, че подобен проблем съществува и в Швейцария. Тамошната кампания започна с една грешка или дори мога да кажа – с лъжа. Още в началото бе казано, че евентуалното въвеждане на базов доход за населението ще струва 153 млрд. франка на година, докато месец преди референдума правителството публикува разчети и призна, че са сбъркали в сметките. Оказа се, че подобна стъпка би струвала само 25 млрд. швейцарски франка. За съжаление в съзнанието на гражданите останаха предишните числа и те не успяха да вникнат в основната идея на тази реформа. Но ще имат възможност да гласуват отново и вече цифрите ще са ясни, съответно шансът да го приемат – по-голям.

Швейцария обаче няма нищо общо с България. Как при това положение темата за базовия доход се появи и у нас?

• Швейцарският референдум предизвика истинска вълна от коментари на всевъзможни експерти в България, които едва ли не ликуваха от провала на това допитване до швейцарците и прокламираха, че “комунизмът не се е състоял”.

А не бяхме ли свидетели точно на това – провал на една комунистическа утопия?

• Не. Базовият доход няма нищо общо с комунизма, защото не отнема собственост, а преразпределя резултат от националния доход. Както е и днес, но по-справедливо. Той всъщност е една инвестиция на държавата във всеки един гражданин и може да се случи съобразно данъчната система и спецификата на държавните бюджети. Затова в България моделът не може да бъде като този в Швейцария, във Финалндия, САЩ или, ако искате, в Намибия. В целия свят хората говорят и експериментират на тази тема, но истината е, че всяка една практическа система трябва да се основава на конкретиката в съответната държава. Ние от Българския съюз за директна демокрация сме разработили такава система, която смятаме за удачна – предвид условията в страната: недобре развита социалната държава, трудно работеща данъчна система и съществуването на паричния съвет.

И какво представлява тази система?

• Истината е, че с една промяна в данъчните режими може да се постигнат чудеса. Говоря за това общата данъчна тежест да се запази, или дори леко да се увеличи, но да се премине от преки към косвени данъци. Ако се замислите, преките данъци са именно тези, които хората избягват да плащат, крият се от тях. Дори от малкия плосък налог в размер на 10 процента. И статистиката е категорична в това отношение – преките данъци не пълнят хазната. Другият проблем са т. нар. осигуровки, които в същината си пак са пряк данък. Дали “труд”, дали “здраве” – те са процент от трудовото възнаграждение и много често се укриват или просто не се плащат. Парите в бюджета идват основно от косвените данъци – ДДС и акцизи.

При ниска платежоспособност на населението, каквато имаме у нас, пренасянето на тежестта върху потреблението, чрез косвените данъци, не е ли рестриктивна мярка?

• Ако всичко остане постарому, вероятно ще е така. Но ако се приложи и едно ново преразпределение на бюджета, при което държавата инвестира в платежоспособността на гражданите – чрез въвеждането на базов доход, ситуацията коренно се променя. По този начин държавата ще има възможност да изисква след това гражданите да харчат парите си “на светло”, тъй като именно от това ще се финансира базовият им доход.

За какъв размер на базовия доход говорим в случая?

• Според нашите разчети, които са правени на базата на моментните реалности на българския брутен вътрешен продукт, всеки пълнолетен гражданин ще може да получава по 500 лв. на месец. Децата до 18 години пък ще взимат по 250 лв., като тези пари ще се насочват към майката. Тези сметки стъпват върху конкретните резултати, които обществото реализира, и така трябва да бъде и занапред. Защото по този начин хората ще имат стимул за по-добри постижения и съответно за увеличаването на базовия си доход.

Всеки човек ли ще може да получава тези суми, или има някакви изключения?

• Абсолютно всеки гражданин на България, работещ – неработещ, богат или беден, ще получава такъв доход, стига да има валидна и активна адресна регистрация.

Но откъде ще дойдат тези пари в крайна сметка? Тук говорим за много милиарди всяка година.

• Не е точно така. Идеята на базовия доход е да замени всички социални плащания, които прави сега държавата. Това са помощи, добавки и какво ли още не. Дори издръжката на затворниците, които ще се издържат със своя базов доход. Получава се едно заместване на разходите. В Швейцария именно от това бе дошло голямото разминаване в числата – просто в началото някой умишлено бе пропуснал да приспадне останалите разходи, които базовият доход ще замести.

Нека се опитам да обобщя. Искате всички социални плащания, които прави сега държавата – за деца, инвалиди, самотни майки, за отопление, за първокласници и други такива, да отпаднат и да се заменят от базов доход за всеки. В същото време предлагате отпадането и на всички преки данъци, както и на осигуровките, за да се стимулира потреблението и оттам да се повишат постъпленията от косвените данъци като ДДС и акцизите. Бизнесът също ще спре да плаща данък печалба и осигуровки и по този начин ще разполага с повече средства за инвестиции.

• Звучи революционно, дори крайно, но не и невъзможно. А и трябва да си даваме сметка, че България в момента е в изключително тежко състояние – най-вече заради демографската катастрофа. Според изследване на ООН ние сме на първо място по изчезване на нацията. И за да бъде спрян този процес веднага са необходими такива крайни мерки. Всичко това може да се случи, ако държавата преразпределя около 50-60% държавни разходи от БВП, като само за базовия доход биха били нужни 30 на сто държавни разходи спрямо от брутния продукт, около 12% за администрация и 8% за други или резерв.

В момента това съотношение е под 50 процента. 

• Да, така е. Но със запушването на някои дупки това е лесно постижимо.

Само че контрабандата и схемите за източване на ДДС днес работят изключително добре. Какво ще принуди тези хора да зарежат атрактивните си печалби? Базовият доход за тях не би означавал нищо.

• Истината е, че косвените данъци не могат да се избегнат, освен ако не се прилагат определени незаконни схеми. За да ги няма тези порочни практики, обществото трябва да премине от представителна към по-директна демокрация, тъй като днес именно представителната власт се грижи за това голяма част от приходите да не влизат въобще в хазната. Просто е нужна политическа воля, която да приложи например обратното начисление на ДДС, за да спрат кражбите. Всъщност базовият доход дава възможност за съкращаване на данъчната администрация, защото цялата дузина данъци, които сега съществуват у нас, ще се сведат до един, два или три и съответно няма да има необходимост от толкова много чиновници, които да следят отделните пера. А тази промяна на свой ред ще концентрира агенциите и ще им даде възможност да работят много по-ефективно. Драматично ще се намали държавната и общинската администрация, която е заета със социалните и приходните дейности, тъй като, както казах, те ще бъдат заменени от базовия доход. Като цяло базовият доход е една мярка за изсветляване на икономиката, за насърчаване на предприемчивостта и всъщност дава възможност на хората да спрат да се крият от системата, а да я изграждат.

А няма ли наличието на базов доход да надуе инфлацията? Когато търговците знаят, че хората имат по 500 лв. в джоба, неминуемо ще вдигнат цените.

• В никакъв случай. Все пак не става дума за печатането на пари, а за нов модел на преразпределение на сегашната парична маса. Ръстът на цените не е много вероятен, тъй като част от разходите на търговците ще изчезнат заради промяната в данъчното законодателство. Освен това никой няма да търси от тях данък печалба. Ще се съкратят и харчовете за администриране на компаниите.

Как всъщност си представяте, че ще става даването на тези пари? На ръка, по банкова сметка, чрез ваучер…

• Разпределянето на базовия доход ще се случва чрез специално издадена банкова карта, например от Българската банка за развитие. Най-важното е, че тези средства няма да могат да се теглят в брой от банкомати или банкови клонове. С тези карти няма да могат да се правят плащания и в чужбина. Целта е парите да се харчат директно при българските търговци, при това на светло – чрез ПОС терминали или през интернет, за да е сигурно, че ще се платят косвените данъци.

Добре, но при това положение ще има ли въобще кой да работи? Много хора и сега не виждат смисъл да полагат такива усилия, а какво остава при сигурни 500 лв. на месец.

• Хората няма да спрат да работят, защото едва ли ще са доволни да живеят само с тази сума.

Някои сигурно ще са доволни…

• Нека. И днес има такива и ги търпим. Но в другата система те все пак ще допринасят към държавните приходи, поне със сумата от потребителския  данък, който ще се плати с харченето на базовата сума от 500 лева. Също така мнозина могат да решат да заживеят в малките населени места и селата и да се занимават със земеделие или просто да живеят по-спокойно, както и да се грижат за близките си. Със сигурния базов доход е много по-лесно да се направи една такава крачка.

Питам се и друго – сега работещите плащат данъци и осигуровки и често се казва, че с тези пари се издържат неработещите. Какво ще се случи обаче при въвеждането на базов доход?

• Тъй като няма да има преки данъци, приносът ще бъде на абсолютно всеки, който потребява. Дори доходът на човек да е с неясен източник, както често се случва сега и заради което не се плащат преките данъци, крайното потребление в повечето случаи е “на светло”. Да, някои ще харчат повече и съответно ще имат по-голям принос в държавните приходи, но ако се замислите, така се получава една естествена прогресивна данъчна система. Това ще помогне много и за онези дейности и професии, които не носят пряк финансово-икономически резултат като култура, образование, изкуства, наука, спорт, доброволчество и т.н.

Как би повлиял базовият доход на малцинствата? Едно ромско семейство с четири деца ще взима 2000 лв. на месец.

• Те и днес не взимат по-малко – с натрупването на детски, майчински, помощи за храна, за отопление и т.н. Но голяма част от тези пари потъват в сивата икономика, докато с базовия доход и специалната дебитна карта това няма да е възможно. Изключително важно е това, че базовият доход на практика изравнява обществените групи и няма вече едни да издържат други, едни да получават, а други – не. Също така вече няма да има оправдание за криминална дейност, както и валидната и активна адресна регистрация решава множество други въпроси.

А какво би станало с пенсионния модел? 

• През последните години осигуровките никога не са покривали разходите за пенсии, а това е ставало чрез прехвърлянето на средства от косвените данъци. Иначе базовият доход ще замести всички социални пенсии. Трудовите пенсии ще се изплащат в последния им размер, докато има граждани, които ги получават вследствие задължителното осигуряване. Партидите на тези, които са се осигурявали така също не се загубват. А работещите, които ще спрат да внасят осигуровки в НОИ, могат да правят отчисления към доброволни фондове, за да не останат след време само с базовия си доход. Запазват се и някои специални грижи. Например, държавата може да доплаща до 90% от средната 12-месечна заплата на работилите майки за период от 12 месеца във връзка с преодоляването на демографската катастрофа.

София, в-к Банкер

http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triabva-da-se-premine-ot-preki-kum-kosveni-danuci

http://www.budd.bg/faq