Плаче не само природата, а и Дякона от небето. За свободата и чистата република, плачат.
Султан, цар, комунистически и олигархичен диктатор си имахме, за какво ни е следващ такъв?

"...усмихна се Дякона и отвори единия край на расото си. От пояса му лъснаха дръжките на два револвера.
- С какво се занимаваш сега ти? - жадно погледна отче Матея хубавите оръжия.
- Пътувам от град на град и от село на село да казвам на българите да се готвят, че денят на нашето освобождение е настъпил!
- Ех, че добра работа за мене!... - каза щастливо отче Матея. - Няма да намериш друг, който да познава тъй добре всички кътчета на България като мене...
- Това означава, че при нова обиколка ти ще намериш познати навред - усмихна се Дякона, - а това обстоятелство е много важно при моята работа.
- Да, аз бих могъл да ти стана добър другар и помощник!
- Тогава върни се да отидем в Преображенския манастир да предизвестим своите братя...
Дякона обърна коня си и го приравни с червения на отче Матея..."

Нашето окончателно Освобождение тепърва предстои като ни остава да довършим докрай делото на Дякона за "Свобода и чиста република!".

Рождението на Дякона - патронен празник на #БСДД.
Да живее #България!