Седемте световни недвижими културни ценности на България.
Днес, 18 април, е Международният ден за опазване на недвижимото културно наследство. Денят се чества от 1984 г. с решение на ЮНЕСКО – Специализираният орган към ООН за образование, наука и култура.
България има седем световни недвижими културни ценности:
- Боянската църква,
- Ивановските скални църкви,
- Казанлъшката гробница,
- Мадарският конник,
- Несебър - старият град,
- Рилският манастир и
- Свещарската гробница.
България има над 40 000 регистрирани недвижими паметници на културата и още над 100 000 нерегистрирани. Тези цифри ни доближават до едни от най-богатите на СТАРИНИ държави в Европа като Франция, Италия и Гърция! РЕСУРС и едновременно с това факт, достоен за национална гордост и подтик към обединение на усилията ни в посока на оформяне ОБРАЗА на държавата ни като част от най-старите цивилизации!
Защо не ни се получава обаче?
Две са големите причини за това:
- Обществото ни не разпознава недвижимите културни ценности като РЕСУРС, а по скоро като ТЕЖЕСТ, като болен човек, на който му е необходима постоянна специализирана помощ . Резултатът е тотална разруха, особено в малките населени места, тъй като частните обекти са оставени на възможностите на собствениците, без особена държавна подкрепа.
- Изключително и твърде често срещана некомпетентна специализирана намеса, подкрепяна от държавата в лицето на Министерство на културата чрез лошо законодателство и съмнителна експертност осигурена чрез политически назначения.
Две сериозни причини вплетени една в друга като Параграф 22.
България отделя смешен бюджет за опазване на културното си наследство. През 2015 г. той е около 600 000 лв. за 40 000 паметника!
Разбира се, държавата ни разчита и на подаянията от ЕС по целеви оперативни програми, възлизащи тази година за опазване на недвижимото културно наследство на близо 70 млн.лв. Като казваме, държавата, остава съмнението, че това всъщност се случва само на ТЕОРИЯ.
Обществена тайна е, че всяко подаяние, минаващо през цедката на кое да е министерство към общини и държавни обекти се превръща в огромна хранилка за предимно недобросъвестни ползватели. За съжаление.
Факт са твърде многото псевдореставрации със съмнителна стойност, прикриващи реално строителна дейност. Факт е погазването на международни конвенции от страна на ЕДИНСТВЕНИЯ одобряващ орган – Министерство на културата и е факт, че НЯМА ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ, на тази институция, който да има задължителен характер.
Възможни решения:
- Въвеждане на Базов доход, осигуряващ средствата за достойно съществуване на всеки. Това е решението, с което собственик на недвижима културна ценност при желание да може да погледне отвъд ежедневния страх за оцеляването си и да се погрижи за ценността с някои допълнителни усилия.
- Реформа в специализираните институции по опазване на недвижимото културно наследство в посока ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ. Изучаване, популяризиране и развиване на дисциплините в НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО като един от основните РЕСУРСИ на държавата ни.
- Въвеждане на Обществено допитване за големите финансови проекти по опазване на недвижимото културно наследство за държавни, общински и частни обекти.
- Реформа в концепцията по разпределянето на средствата, както от бюджета на държавата, така и от оперативните програми за опазване на културното наследство, отново в посока ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ.
Честит празник!
Нека сме горди, с това което дедите ни са изградили и съхранили – гробници, храмове, манастири, жилища, градове и села!
Нека сме горди и с това, че сме оцелели като нация, въпреки стотиците храмове и крепости, които сме изгубили през своите лоши исторически периоди!