Да бъде ли светлина?
Малкото селце Зурайн се намира в кантон Граубюнден, на около 44 км. източно от град Андермат, където извира река Рейн. Но селцето не е известно с местоположението си, а с упорития си отказ да има улично осветление. Повече от 40 години жителите му са отхвърляли всякакви проекти за осветление, аргументирайки отказа си в това число и с борбата срещу така нареченото „светлинно замърсяване”. Но времената се менят…
Неотдавна нещо се промени в настроенията на местните жители и те все пак взеха решение да имат съвременно улично осветление, но продължавайки да изпитват носталгия заради загубата на своето „късче уникалност”. Засега всичко е постарому. През нощта по улиците на Зурайн е непрогледен мрак. Освен това, цари и абсолютна тишина.
Човек, свикнал с постоянния градски шум, през първите дни на пребиваването си тук изпитва истински „акустичен шок”, защото не чува нищо друго, освен шума на кръвта си и далечния шум на водата, препускаща по камъните: Това е река Рейн, която тук все още не е точно река, а по-скоро малък планински поток. Добавяме и тоталната тъмнина нощем.
В Зурайн живеят общо 250 човека и това навярно е последното селце в Швейцария, където няма система на улично осветление.
Но днес, особено нощем, вече можем да видим първите признаци на настъпващите промени, а именно червените мигащи предупредителни светлини, които маркират участъците от пътищата, където вървят строителни дейности. Не, това не е решение на кмета на селото да обнови настилките, а практическо решение, взето от жителите на референдум, да се изгради пътно и улично осветление,.
Започва изграждането на уличното осветление в Зурайн
В момента се реализира първият етап от проекта, в рамките на който се полагат подземните електромрежи, които ще захранват уличните лампи. Планира се този етап да бъде завършен през 2017 г. и заедно с това много от уличките в селото ще се сдобият и с нова асфалтова настилка, а също така и със собствени… имена. Колкото и парадоксално да звучи, но досега много от улиците тук бяха без имена. Местните жители смятаха, че няма нужда от тях, защото така или иначе знаят кое къде се намира. Но съвременният живот диктува своите правила.
Улиците трябва да имат своите наименования, най-малкото, за да бъдат отбелязани в електронните навигационни и картографски платформи. И съвсем скоро безименните улички ще се сдобият със свои имена: Via Planatsch, Via Encarden, Via Plazzas, Via Giachengina и Via Reids. И всички до една ще имат най-модерно улично осветление – за пръв път през вековната си история.
За някои е „светлинно замърсяване”…
За пръв път предложението да има улично осветление в селцето Зурайн бе направено през 1977 г. Но тогава жителите гласуваха категорично против, с аргумента, че ще имат много високи разходи за електричество, както и немалки разходи за изграждането, а след това и за поддържането на осветителната система, които, разбира се, натоварват общинския бюджет. Не им хареса и външният облик на уличното осветление.
Второ такова обсъждане беше проведено през 90-те години. Аргументите против бяха същите, както и резултатът от референдума. А нощите в Зурайн останаха непрогледни, както и преди. В началото на 21 век, когато беше организиран трети референдум по темата, аргументите на противниците бяха допълнени с модерния тогава аргумент „светлинен смог”.
Напомняме, че понятията „светлинен смог” или „светлинно замърсяване” означават процес на осветяване на нощното небе чрез изкуствени източници на светлина. Изкуствената светлина се разсейва в низките слоеве на атмосферата, пречейки например на провеждането на астрономически наблюдения и изменяйки биоритъма на живите същества. Именно астрономическия аргумент на това явление използваха тогава противниците на уличното осветление, подчертавайки, че един от културните елементи на този регион от кантон Граубюнден е именно небивалата красота на нощното небе, което ще „помръкне” в светлината на уличните лампи и това ще нанесе непоправими щети.
Ото Деплацес във фирмата си, произвеждаща отоплителни уреди
Този аргумент намери своите привърженици, така че и третото гласуване завърши с отрицателен вот. Но ето че сега, след 40 години, настроението на жителите се промени и на общинското събрание, проведено през пролетта на 2016 г. бе проведено гласуване, на което народът одобри проекта за улично осветление. Какво се промени? „Просто всички разбраха, че е дошло време за промени”, казва Ото Деплацес - председател на „Специално общинско образование на Зурайн” и привърженик на изграждането на уличното осветление.
Разговаряме с него в изложбено-презентационната зала на неговата собствена фирма, произвеждаща печки, камини и друго отоплително оборудване. До нас се намира автомат за продажба на напитки и закуски. Ото пъха в прореза на автомата няколко монети, взема си шише лимонада и отпива няколко глътки. „Става дума за прогрес и модернизация”, разсъждава той на глас. „Да, ние сме в истинско затънтено място, но това не означава, че трябва вечно да живеем с остарели понятия”.
А тъмнината? „Какво за тъмнината?”, свива рамене Ото. „за мен това е най-елементарният начин да се покажем оригинални, вижте ги тези, тук още си светят с факли! Аз лично не се нуждая от това, особено когато се налага през зимата, когато се стъмва рано, да си осветяваш пътя за вкъщи с фенерче, рискувайки да си строшиш врата. Така че, кой както иска, но аз гласувам за това да има улично осветление!”
… за други „звездно небе над главите ни!”
И, ако по-рано против монтирането на улични лампи са гласували повече възрастните хора, то сега очевидно демографската структура на Зурайн се е променила и предимство имат младите и прогресивните. Между другото, порасналите деца на Ото Деплацес също бяха гласували против уличното осветление. Но този път те и други като тях просто не участваха в референдума. Всички тези фактори доведоха до позитивен вот и решението да се изгради осветителна улична мрежа бе прието с 84 гласа „За” и само 3 гласа „Против”.
Художникът и дизайнер Симон Джакоме
Един от тримата, гласували „Против”, е Симон Джакоме – художник, дизайнер на ски, живеещ на края на селото, който строи вече втора къща. Първата къща, която е построил и сега принадлежи на майка му, се беше прочула в цяла Швейцария със своята необичайна архитектурна конструкция, с уникалното съчетаване на дърво и метални елементи. И сега Симон сам си бърка бетона, сам изработва дограмите, вратите и други важни детайли. За него е важно не само сам да построи къщата си, но и да има възможност да се любува на панорамата наоколо от прозорците ѝ.
Прозорците в тази къща ще са нарочно направени с височина от няколко метра – това ще позволи безпрепятствено да се виждат планинските върхове, спящи в нощната мъгла. Между другото, за „нощната мъгла”! Лампите, които скоро ще осветят улиците на Зурайн, ще унищожат и мъглата и наистина невероятното звездно небе над селото. И именно това обстоятелство потиска Симон повече от всичко. „Млечният път, съзвездията, цялата тази грандиозна звездна панорама – всичко това ще изчезне”, казва той. „Хора, някъде в Цюрих например, биха плащали немалко пари, за да видят това, което на нас ни е дадено безвъзмездно”.
Според него, вземайки решение да се монтира улично осветление, хората навярно са се ръководели от понятия като престиж и прогрес. Подведоха ни и медиите. „Ако те добре и навреме бяха ни информирали за особеностите на нашата ситуация, атмосферата щеше да е различна и резултатите от гласуването съвсем други, защото хората щяха да разберат, че тъмнината означава покой и отдих, и съвсем не е ретроградно да окажеш да си в крак с времето”, добавя Симон Джакоме.
Сега селцето очаква своите..., не, не бели нощи. Но при всички случаи по улиците ще стане по-светло. Лампите, които ще бъдат монтирани, ще бъдат светодиодни, иновативни и изключително икономични. Иновативността им се състои в особения режим на работа: нощем те ще са в режим на изчакване и едва ще мъждукат. Само когато някой се приближи, тогава лампите ще се запалват, а след като човекът се отдалечи, ще изгасват отново.
А вие какво бихте предпочели - звездни нощи или улично осветление?