"Бъдещето на човечеството не е само в ръцете на големите лидери, великите сили и елитите. Бъдещето е в ръцете на народите и тяхната способност да се организират. От тях зависи да направляват процеса на промяна със смирение и убеденост. Аз съм с вас. Нека заедно и от все сърце да кажем: никое семейство не трябва да е без дом, не трябва да има селскостопански работници без земя, нито работници без права, нито народи без суверенитет, нито личност без достойнство, дете без детство, млад човек без бъдеще, възрастен човек без достойни старини".

Очаквахме друг отдавна да е формулирал тези истини у нас, а сега обществото ни да намери сили да признае своите зависимости и да се откаже от напълно погрешното си движение. Очакваме повече от нашата Българска Православна Църква, да води процеса на възстановяване на Българския национален идеал, а не да лансира провалени политически лица и да следва пътя на корпоративните дарения или правителствените подаяния. Никога не е късно това да се случи и Българската Патриаршия да се върне към своите корени, към делото на Св. Патриарх Евтимий, Св. Отец Паисий, Екзарх Йосиф, Неофит Рилски, Антим I и да си припомни, че е първата автокефална църква сред античните в Рим и най-старата народностна църква в Европа. 

БПЦ, както и всички други вероизповедания у нас ще имат реална възможност да се отскубнат от порочната парична система на дълга и лихвата, заставайки с всички свои последователи в подкрепа на въвеждането на Суверенна парична система с Базов доход за всички български граждани. Тази позиция ще освободи практикуването на вярата за онези, които желаят и ще изкорени завинаги недостойната бедност, с която вероизповеданията са призвани да се борят.

Тук е мястото да уточним, че в най-новия български език, фразата "Който не работи, не трябва да яде!" е преповторена като лозунг от комунистическия лидер Георги Димитров, произнесена в негова реч през 1946 г. С такава манипулация е било нужно да се ангажира почти безплатно обществената енергия за възстановяването на страната ни от Втората световна война. 

Истинската фраза е на Св.Апостол Павел до солуняните, "Ако някой не иска да работи, не трябва да яде!", и е адресирана до онези, които са злоупотребявали с помощите от Църквата във времена на недоимък. Днес недоимъкът е изкуствен, човечеството е предостатъчно развито, за да има достоен живот за всички граждани. Помощите вече не са решение, а унижение и е необходимо разпределението на националния доход справедливо да покрива базовите нужди на хората живеещи на територията на държавата. 

В това число влизат децата, старците, болните и онези в неравностойно положение. Хора, които поради възрастта си или поради различни страдания не могат да работят (макар и да желаят това), имат пълното човешко право на достоен живот. Трудът може да бъде полаган и доброволно, не само срещу заплащане и затова е време доходите за достойно човешко съществуване да бъдат отделени от труда. Това ще предостави справедливата възможност на онези, които могат и желаят да се развиват, да го направят свободно. Щастието, което ни липсва толкова много днес, ще се завърне по нашите земи за тези, които сме тук, заедно с хилядите българи, които ще предпочетат да се върнат по родните си места, за да спре изчезването на българската нация.

Тази система ние накратко наричаме Базов доход. Той е невъзможен без подкрепата и съгласието на обществото, което в днешно време може да вземе решение и без провалените елити. Това ние наричаме Българска директна демокрация. Средствата постъпват от съществуващата икономика и днес, но нейното неизбежно развитие с освобождаването на предприемачеството с евтина, достъпна енергия и гражданската инициатива води до рязко покачващ се Брутен вътрешен продукт и Национален доход. Това е новата Енергийна икономика.

Въпросът на въпросите разбира се остава. Кой създава парите и къде отиват те? Суверенната парична система на мястото на онази, която днес се ръководи от дълговете, генериращи лихви, дава отговор за решението за България. Отнемане на функцията за създаване на пари при отпускането на кредити от частните банки и прехвърлянето ѝ в национален орган или банка под обществен контрол. Разделяне на разплащателните от спестовните сметки с право пари да се инвестират само при изрично съгласие на вложителя. Това означава, че рискът остава за онзи, който рискува, а не за обществото. Резултатите - повече от ясни. Духовен и културен подем, качествено образование и здравеопаване, невъзможност от банкови фалити вследствие на злоупотреби, платежоспособност за населението, социална защита и свободно предприемачество.

Присъединете се сега на www.budd.bg/take-action

http://hashtag-bg.com/articles/21877/
http://www.news.va/en/news/pope-francis-speech-at-world-meeting-of-popular-mo
http://georgesg.info/belb/personal/bratanov/rabota.pdf