10 отговора на 10 често задавани въпроса:

Защо всеки би работил?

Има много повече неща, които мотивират човешкия ум, отколкото страхът да останеш гладен и без дом. Например, баскетболистът Майкъл Джордан е бил воден от непоколебимото желание да бъде най-добрият. Изобретателят Стив Джобс представил технология, която промени света, защото е искал да "остави следа в историята." Не е било заради парите. Ако беше така, всеки от тях щеше да се пенсионира повече от богат още в началото на кариерата си.

Постиженията на Майкъл Джордан и Стив Джобс са изключителни, но мотивацията им не е била такава. Дълбоко в себе си всички ние искаме да бъдем възможно най-добрите и да направим света едно по-добро място. A гарантираният базов доход ще предостави на всеки автономията и способността най-накрая да действа според тези мотивации.

Бихте ли искали да имате платена работа, дори и да не се нуждаете от пари? Отговори на изследването, обхванало 19 000 души в 18 европейски страни, показват, че колкото по-щедра е държавата в предоставянето на правителствени средства, толкова по-вероятно хората биха се съгласили да "имат платена работа, дори ако не се нуждаят от пари."

И не са излъгали: страните с по-щедро социално осигуряване имат по-висока заетост (1). Защо ли е така? Отговорът е лесен. Ако хората се чувстват принудени да работят, това предизвиква неприязън (2). Ако пък не се чувстват принуждавани, работата носи по-голямо удовлетворение и е по-приятна.

Какво ще кажете за работата, която никой не иска да върши?

Нежеланите „мръсни” работи вече се автоматизират. В много градове по света камионите за боклук (а не хората) вдигат кофите за смет. Няма боклукчии, има само водач на камиона, който също неминуемо ще бъде сменен с технология (3).

Също така не забравяйте: базовият доход е сума, достатъчна за осигуряването на базовите потребности. Повечето хора не са доволни от абсолютния минимум и продължават да работят. Разликата е в това, че с помощта на базовия доход хората ще работят, за да печелят повече, вместо да работят от страх да не останат без дом.

Няма ли наркоманите просто да използват парите за наркотици?

Наркоманите използват вещества (или алкохол, или цигари, или хазарт, или видео игри, или телевизор, или друго) за бягство от реалността. Но какво ще стане, ако реалността предизвиква радост? Какво става, ако не трябва да се притесняват за покрива над главата на семейството им? Ще имат по-малко желание за бягство от тази реалност (4).

Повечето хора знаят, че научни експерименти показват, че плъхове, веднъж пробвали наркотици, продължават да го избират пред предложената храна, докато не умрат. Експериментът е бил повтарян отново и отново. Но това е само половината от историята.

Брус K. Алекзандър (5) е забелязал, че всички тези експерименти са изучавали изолирани плъхове в тесни клетки. Така че той построил "Парк за плъхове", за да провери какво се случва с наркозависимите плъхове в една по-здравословна среда.

Алекзандър е построил Парка за плъхове с група къщички, като площта му бе 200 пъти по-голяма от тази на стандартните лабораторни клетки. Имало около 16-20 плъха от двата пола, изобилие от храна, топки и колела за игра, както и достатъчно място за чифтосване и увеличаване на потомството.

Наркозависимите плъхове, които са били принудени да приемат морфин 57 последователни дни, са били пуснати в Парка за плъхове, като им е бил предоставен избор между обикновена вода и вода с добавен в нея морфин. Шокиращо но факт, по-голямата част плъхове е избрала обикновената вода.

Базовият доход ще създаде една по-сигурна и благоприятна среда, като ще помогне на всички да се чувстват по-малко като плъхове в клетка. Резултатите от Парка за плъхове предполагат, че базовият доход може да намали нуждата на наркоманите за бягство. Разбира се, няма да помогне на всеки да преодолее психологическите си проблеми. Базовият доход няма да направи света съвършен. Обаче ще го направи по-добър.

Дали базовият доход е комунистически?

Не. Базовият доход не е стъпка от комунизма. Примерно, в комунистическия Съветски съюз на Сталин хората не са имали друг избор. Нямало е свобода. Решенията за професията, работната заплата, и покрива над главата на хората са били вземани вместо тях. Ако хората не бяха правили това, което им беше казано, щяха да бъдат изпратени в затворнически лагер или убити.

Базовият доход, от друга страна, просто дава средства за достоен живот на всички. Какво ще правите с тях и с времето си изцяло зависи от вас. Можете да работите върху каквото искате, да печелите толкова допълнителни пари колкото пожелаете, и да избирате коя заплата ви удовлетворява, а коя не. Ако това не е свобода и право на избор, тогава какво е?

Базовият доход ще укрепи здравата част на системата. Силната икономика се нуждае от здравословен поток от предприемачи и търсене от страна на потребителите, които могат да си позволят техните продукти. Базовият доход предвижда и двете. В един момент някой ще може да бъде предприемач и да опита някоя търговска идея, без да рискува да остане без дом или да изпадне в свръхзадлъжнялост.

Защо да се дават пари на всички? Дори и на богатите?

Идеята на базовия е доход е да се дадат достатъчно пари на всеки човек за основните му потребности, които заслужава. Дори и богатите хора. Това звучи малко нередно в началото. Но разберете следното: богатият ще плаща много повече данъци върху своето потребление, отколкото той би получавал като базов доход (с елиминиране на данъчните вратички).

Също така, вместо да се плащат брутни административни разходи на държавните служители, които анализират данните на всички, за да се определи кой каква сума заслужава, всъщност ще спестите пари просто ако на всеки се даде същата сума.

Ще трябва ли да плащам по-високи данъци?

Ключовият компонент на базовия доход е, че той се дава на всички, безусловно, включително и на вас. Така че, освен ако не сте от тези, които печелят най-много, най-вероятно ще направите нетна печалба, и ще получите повече от базовия доход, отколкото всички плащания, свързани с допълнителни данъци.

Откъде ще идват парите?

Базовият доход ще замени сегашната ни система за социално осигуряване. Когато на всеки един гражданин безусловно се дава месечен депозит в брой, по-малко пари отиват за държавна бюрокрация. Те отиват направо при хората.

Вместо да се харчат толкова много пари със съмнителни резултати, както например в САЩ 2/3 от военните джипове „Хъмви”, които са изпратени в Ирак за борба с терористите, са попаднали в ръцете на бойците на „Ислямска държава” (6), тези пари биха могли да бъдат използвани не просто за "борба" с бедността, а за нейното елиминиране. У нас административният бюджет може да бъде намален с 2/3 и пак да има безплатно образование и здравеопазване.

Чрез намаляване на бюрокрацията, съкращаване на прекомерните разходи и опростяване на данъците (7), можем лесно да си позволим базовия доход, без да печатаме нови пари.

Няма ли да доведе базовият доход до хиперинфлация?

Хиперинфлацията означава, че местната валута бързо губи стойността си. Уикипедия обяснява, че "хиперинфлацията обикновено е породена от създаване на пари". Както стана ясно по-рано, не е необходимо да се „създават” пари, за да се финансира базовия доход, така че е малко вероятно той да доведе до хиперинфлация. В действителност, съществуват изненадващи доказателства, че ако на гражданите се дават „свободни” пари инфлацията всъщност намалява.

Кувейт е дал  4000 $ на всеки от своите 1 млн. 155 хиляди граждани (8) през 2011 г. Хората се притесняваха от висока инфлация. Но вместо да се увеличава, инфлацията се намали.

Преди в Аляска инфлация е била по-висока, отколкото в останалата част на САЩ. Но от 1982 г. насам, когато Аляска започва да предоставя частичен базов доход на годишна основа на всички свои жители, инфлацията е станала по-ниска, отколкото в останалата част на САЩ!

Как е възможно това?

Експерименти показват, че базовият доход намалява инфлацията чрез увеличаване на конкуренцията.

В Индия, тези редовните плащания в брой са създали два пъти по-голяма вероятност за по-продуктивна работа от тази в контролните села (9). Хората са инвестирали в семена и пестициди за отглеждане на храна, както и в шевни машини за ушиване и продаване на дрехи.

В Либерия, при получаване на базов доход, 1/3 от хората са започнали собствен бизнес (10).

В Уганда тези, които получили годишен еквивалент на доходите, са инвестирали по-голямата част от тях в "умения и бизнес активи", което означава, че има по-голяма вероятност 65 % от хората да упражняват квалифициран занаят (11).

В Намибия жителите използвали парите, за да започнат свой собствен малък бизнес, включително производство на тухли, печене на хляб и шиене на рокли. Нивото на самонаетите скочи до 301% (12).

В Кения, когато бедните хора получили безвъзмездните пари, 90% от тях го използвали, за стартиране на собствен бизнес или закупуване на добитък (13).

Паричните преводи дават възможност на хората да инвестират в себе си и да създават свой собствен бизнес. Повече конкуренция  → по-ниски цени → по-голяма стойност на парите.

Какво спира наемодателите от повишаване на наемите?

Споменахме по-рано за основния принцип - конкуренцията. Базовият доход ще доведе до по-конкурентен пазар на недвижимите имоти. Когато не са заковани за едно място заради местоработата си, хората могат да се преместят в различен квартал/град с по-конкурентни цени. Също така е много по-лесно да се местите, ако получавате сума в банковата си сметка всеки месец. Това ще принуди пазара на недвижимите имоти да предлага по-конкурентни цени. Всеки, който вдига цената, когато предлагането е в изобилие, а търсенето е постоянно, рискува да загуби от конкуренцията, която предлага по-добра цена.

А с такова изобилие на жилища в България определено ще има конкуренция.

 

Превод: Александра Арбекова

Редакция: БСДД

https://medium.com/basic-income/basic-income-q-a-5c85b8214664#.f4qpf4cjm