В социалните медии изтече информация за поредния съдебен казус, в който частни фирми съдят държавата – този път заради решението й да възложи единствено на Български пощи (БП) да изплаща пенсии (виж:  http://www.legalworld.bg/35500.dyrjavna-pomosht-li-e-plashtaneto-na-pensiite-samo-prez-bylgarski-poshti.html) .  Услугата в мнозинството от случаите се извършва „на гише”  или чрез пощенски запис. По официални данни БП обслужват около 1,3 милиона пенсионери, което е над 50% от техния брой.

Делото е заведено във Върховния административен съд (ВАС) от дружествата „Изипей” АД и „Финанс Инженеринг” АД, които също са получили лиценз за извършване на парични преводи. Искането очевидно е поставило в затруднено положение ВАС, което личи от двете негови решения: първото – да даде ход на делото; второто – да спре процедурата и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург относно възникналия казус.

Дотук нищо необичайно. Не за първи път български магистрати се отмятат от свое определение – поради опасения да не сгрешат пред националните и европейските законодателни институции; или – поради други, извънсъдебни причини (заради тях родното правосъдие още от влизането на България в ЕС е взето на мушка от Европейската комисия и този сектор получава в ежегодните мониторингови доклади слаби или незадоволителни оценки).

Чисто юридическата страна на спора вероятно ще заинтересува тяснопрофилираните експерти по европейско право, както и пощенския мениджмънт. Но за широката публика и по-специално за потребителите най-важен е въпросът: какво се случва с масово търсената услуга „изплащане на пенсии”! Ще попадне ли и тя в категорията на набелязаните за ускорена либерализация дейности ?   Или българското правителство ще съумее да защити въпросната Наредба, с която е предоставило  на БП да изплаща пенсиите на по-голявата част от  пенсионерите, живеещи в труднодостъпни региони и селища. В тях държавната корпорация „БП” е задължена с изрична  евродиректива да поддържа т.нар. универсални услуги, между които са и пенсионно-осигурителните.

Ако правителството докаже, че с приемането на специализираната Наредба  не осигурява държавна помощ и не подкрепя „монополиста БП” – в разрез с европейските норми, е добре. Първо, защото КСО повелява въпросната услуга да достигне до всеки отделно взет пенсионер, в т.ч. на лица с увреждания по домовете; второ, услугата е преди всичко социална по своя характер, независимо, че се осъществява в пазарна среда.

Нека да обобщим: В строгия смисъл на думата и съгласно закона за пощенските услуги изплащането на пенсиите не епощенска услуга. Изплащането на пенсиите е услуга по възложителство, която се предоставя от БП  и от банките (по силата на една и съща Наредба – ”Наредба за пенсиите и осигурителния стаж” от 01.01.2000 г). В този контекст БП не е монополист по отношение на предоставянето на услугата ”изплащане на пенсии” и тази  услуга е либерализирана в някаква степен;

Добре  известно е, че единствено БП могат безпрепятствено да реализират изискването на ЗСО и специалната Нардеба, доколкото разполагат с над около 3000 офиси в цялата страна. Какъв е смисълът тогава да разрушиш една мрежа, за да изградиш нова. Освен ако не се върнем във времената на реформатора Симеон Дянков, чието верую беше „креативно разрушение”- навсякъде и във всичко, което е създадено преди да започне неговата мисионерска дейност в бившата му родина.

Но ако правителствените съображения увиснат пред институциите в Люксембург и Брюксел, тогава ще сме свидетели на поредната агресивна инвазия на никнещите като гъби частни компании за финансови -банкови и небанкови – услуги.

Те вече проникнаха в кредитния бизнес и легитимираха непазарното лихварство; работят и  по събиране на задължения от кредитополучатели по съмнителни схеми, наложени от банките; пробиха защитните системи на ЕРП-та, които ги предпазваха от кражби на ток или злоупотреби от страна на част от крайните потребители; навлязоха в печелившия  сегмент: ”счетоводни консултации за избягване на дължими данъци” и т.н. Печалбите от целия този сенчест бизнес в крайна сметка сметка се трупат на гърба на данъкоплатците и потребителите, на които пък се пробутва мантрата за пазарната либерализация на публичните услуги.

Върху същия невероятно издържлив гърб се стоварват и многобройните такси, които привилигерованите банки въвеждат за щяло и нещяло.  Банките също изплащат пенсии на възрастните българи – чрез своите  клонове и банкомати.  Но както откриването на индивидуални сметки и тяхното поддържане като услуга за пенсионерите, така и  използването на банкомати за изплащането на пенсии се осъществява по цени, едностранно  определени от съответния трезор. В случай става дума за пазарни цени, с гарантирани високи печалби за  банковата услуга – дейност, която сериозно се разминава с представите за  социални цени (  напомням, че изплащането на пенсиите за стаж и възраст според ЕС е социална услуга).

Нека да поясним: не сме против либерализацията!

Тя съществува в редица страни , при това доста успешно, защото снижава цената за потребителите  при по-високо качество  на услугите (като бързина, достъпност и гъвкавост). Справка – модернизацията на публичните услуги в скандинавския регион, където Швеция демонстрира успешен модел-симбиоза на държавни, частни и общински финансови, транспортни, пощенски и прочее услуги. Но има дейности в тази нова пазарна ниша, при които маркетизацията и либерализацията не се оказаха сполучлив метод. Обратно, те замениха един вид лоша практика (държавен монополизъм)  с още по-лоша (частен монополизъм; или с картелно разпределение на пазарните зони). Примерите за неуспешна или направо вредна за гражданите-потребители либерализация на пубичните услуги са многобройни, а териториалното им проявление се среща в целия свят. Такива са електроснабдяването и снабдяването с вода на населението; ж.п. транспортът; сенчестото банкиране и много други. Очевидно е дошъл ред е на пощенските услуги, с които населението е свикнало от десетилетия.

Следователно, поредният съдебен казус с пощенската услуга „изплащане на пенсии” не е инцидентен, нито ограничен във времето и пространството. Той е част от верижния процес на опазаряване на всичко, което носи пари. Вярно е, че от пенсионните преводи  БП не печелят много, доколкото върху общата сума се начислява едва с 0,7% такса. Но за завелите иска пред ВАС частни фирми това са много пари и добри печалби, особено ако имаме предвид, че те няма да се задоволят с таксата от 7 промила (справка- тактиката за печелене на пари на управляващите капиталови дружества при Универсалните пенсионни фондове, облагащи своите клиенти с 5-процентна такса!). При тази хипотеза вече става ясно защо се посяга на държавно регулираната услуга „изплащане на пенсии”.

Добре е българската държава да не чака пасивно присъдата от Люксембург, а да инициира кампания за защита на своето дружество: БП. Ако има претенции към него, да наложи вариант на модернизация, която да накара пощенските служители да се адаптират към изискванията на дигиталната икономика и растящата конкуренция в сектора. После може да се мисли и за вариант за либерализация – най-добре е да бъде заимстван от шведския опит.

Другата институция, която би трябвало да пресече поредното посегателство над публичните/пощенски услуги, са синдикатите. Те вече понесоха достатъчно загуби от общата дерегулация на пазарите – в смисъл на работни места, социална защита, пенсионни права и пр. Тоест, няма какво повече да губят. В такива случаи влиза в сила другият/алтернативен защитен механизъм на синдикатите: масовият протест. Той би бил успешен, ако се включат и гражданите потребители на пощенската услуга „изплащане на пенсии”.

Автор: Проф. Кръстьо Петков, Съюз на икономистите в България