В края на миналата година г-н Петър Диков, главният архитект на София подаде оставка. Тя бе дълго чакана, както от професионалните среди, така и от гражданите. Мотивите за оставката на г-н Диков бяха лични. Според думите му, десетте години на поста е нормално да го доведат до омръзване на всички. Правилно, това "омръзване" можеше пък да доведе до истинска промяна в София - лицето на европейска България. Доведе ли? Не. За години напред.

Споменът на гражданите за него ще бъде като за спорна личност. Спорна предимно с начина на взимане и предлагане на решенията, свързани с развитието на града. Недолюбван и критикуван от професионалното съсловие. Оставящ след себе си много незавършени проекти, не особено претенциозни, направо безлични реализации на знакови градски пространства, много провалени  конкурси и хаос в приоритетите на общия устройствен план.

На 27 януари 2016 г. Столична община обяви конкурс за нов главен архитект на града. (http://www.sofia.bg/Glaven-arhitekt-Sofia_Obyava.asp). Актът на местния парламент бе дълго очакван, но за жалост няма да доведе до търсената ПРОМЯНА. Защо? Защото подмяната на едно лице с друго няма да доведе до реформи. Защото системата ще продължава да си работи по стария начин. Ще минимизира, на практика напълно ще изключва участието на гражданите и професионалните организации в дейностите по определянето на приоритетите за развитието на града. Всичко отново ще е съсредоточено в една личност, зад която ще стои зоркият поглед на кмета, респективно на партията-кърмилница, раздаваща евтините "работни" места.

Кратката историческа справка за позицията „главен архитект” в обществата показва развитието на длъжността от авторитарна към демократична. В монархическите системи архитектът е изпълнявал волята на своя сюзерен (владетел на васалите), с дадената му власт „от бога”. 

При последвалата съвременна представителна демокрацията главният архитект изпълнява нарежданията на своя началник – кмета, издигнат от някоя партия, избран от хората. Главният архитект разполага със значителна професионална самостоятелност, но действията му не може да се отклоняват от приоритетите в кметската платформа за управлението на града. Отделно, моделът наложен от представителната демокрация в България не задължава представителите да се вслушват в мненията на гражданите. Така предпоставен главният архитект е в правото си да налага свои решения като единственото им съобразяване е с партийните "стратегически" планове. У нас това е извратена работа при положение, че знаем как се подготвят и "избират" представителите, включително и кмета.

В днешно време все повече граждански и професионални организации желаят  ДА БЪДАТ ЧУТИ.  Хората искат да бъде осъществена ПРОМЯНА в управлението, в облика на града и във взимането на решения за развитието му. Поради тази причина  конкурсът  за главен аритект на София трябваше да е предшестван от АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА, предполагаща по-голямо участие на граждани и външни специалисти във взимането на решения.

Такава реформа, разбира се, е нежелана от представителния ни политически елит, тъй като би осуетила възможностите им за лобиране. Логично конкурсът за главен архитект на София не бе предшестван нито от административна, нито от нормативна реформа. Новият чиновник – главен архитект ще се предполага да е послушен и да направлява строителните и урбанистичните процеси в посоки, удобни на партийните лобита, на скритите бизнесинтереси и на корпоративните договорки.

Истинската промяна в тази посока може да се случи единствено при налагане принципите на директната демокрация. Остава онзи, който бъде избран сред 15-те кандидати за поста сам да се пребори за въвеждането им. Гражданите със сигурност ще го подкрепят, ако реши да го направи.

Време е за промяна!

Време е за директна демокрация и в държавата, и в общините!

Време е позицията на главен архитект да има за свой началник гражданите - НАРОДЪТ-СУВЕРЕН!

арх. Георги Цапков - координатор БСДД